ChangeWire е интернет общност за личностно развитие, изучаване на вътрешния свят на човека, структурата на преживяванията, процеса на общуване, моделите в поведението и промяната на психичните състояния за по-добър живот; NLP, Невролингвистично програмиране, хипноза, въздействието на езика върху несъзнаваното и достъп до неговите ресурси
"Вдъхновение е, когато знаеш кой си и защо правиш това, което правиш. Вдъхновение е, когато имаш цел и си изцяло в нея. Когато не си някъде заради изкарването на хляба, а защото там е твоето място. Когато усещаш зад гърба си опората на светлината и знаеш, че нищо не може да те спре. Това е силата, която прави някои състезатели световни шампиони, някои композитори - велики, някои психотерапевти или учители добри... Да си вдъхновен означава да изкачиш върха..."
Elena: :) смисълът е всеки да намери своя начин и да извърви своя път вътре в себе си :) за нелогично намирам да търсим или очакваме някой извън нас, който да ни събуди и да ни покаже пътя :)
Милена: Използвайте този метод винаги, когато регистрирате/уловите нахлуването на отрицателни мисли и емоции. Дори да не успявате в началото, правите огромна крачка към осъзнаването на самия процес на мислене. И при мен става бавно , но не е невъзможно!
татяна: Нямам представа каква е целта на живота, но ако е пробуждане, защо трябва да живеем в сън, не е ли по-логично да ни събудят, да ни кажат каквото трябва да знаем и да приключи историята
ЖЕНИ ТАЧЕВА: Това е методика,с която се занимавам от няколко месеца.Помага,да знаете.Помага дотолкова,доколкото може да промени настроението Ви, съзнанието Ви, мирогледа Ви,изобщо Вашия свят.Определено ще се почувствувате много по-добре.Нищо не пречи да опитате.Нищо не губите,но със сигурност печелите.
admin: Тук става дума точно затова - за пътя, по който можеш да разбереш какво е това, което искаш наистина и къде ще те отведе неговото постигане - теб и хората около теб. За да не хвърляш силите си и енергията си, и надеждите в осъществяване на нещо, което само си мислиш, че искаш наистина сега...
За разлика от другите живи същества, човекът е удостоен с едно голямо предимство – той е свободен в избора си. Ние не сме безволеви, безсилни прашинки, които вятърът подмята насам-натам. Приличаме много повече на хубавите снежинки, създадени от Господ – всеки един от нас отделно. В цялата вселена няма снежинка, която да прилича точно на някоя друга, и в цялата вселена няма друг човек, който да прилича точно на този – дори и еднояйчните близнаци са различни.
Всеки един от нас е роден поради определена причина и с определена цел и всеки от нас ще умре едва тогава, когато е осъществил онова, което е бил предопределен да осъществи. И всичко зависи от това дали сме готови да направим най-доброто от времето между раждането и смъртта и то най-доброто от всеки ден, от всеки миг, от всяка предоставена ни възможност.
Ние имаме избора. Ако сме болни от рак, естествено че можем да скрием главата си в пясъка и временно да потърсим забрава. Бихме могли да се оставим на самосъжалението, гнева и горчивината, докато стане твърде късно. Или можем с пълна сила да се устремим към най-доброто достъпно лечение в страната или в чужбина. Можем да държим болестта в тайна или пък да водим борбата заедно с хората, които обичаме. Не само ние самите бихме могли да растем и съзряваме в тази борба, можем също и да дадем този шанс на хората, които се борят с нас и страдат с нас. Любовта е отдаване, а всяко отдаване има смисъл и стойност само тогава, когато носи добро и за двамата – и за даващия, и за този, който приема.
Когато сме смъртноболни, можем да се откажем от битката. Можем да се опитваме да привлечем вниманието на другите към себе си. Можем да плачем. Можем дълго преди да е дошло времето, да се превърнем в инвалиди и безпомощни. Можем да отприщим към другите гнева си и чувството, че съдбата се е отнесла с нас лошо и несправедливо – и така да ги направим нещастни. Можем обаче да изберем и друг път – можем да довършим делото си докрай и да изпълняваме сами всичко, на което сме все още способни. Ако сме смели и успеем да предадем на другите чувството, че в съществуването си все още виждаме смисъл, това няма да остане без следа и в техния живот.
От хилядите смъртноболни деца и възрастни, които съпровождах през изминалите десетилетия, останаха в мен всъщност само онези, които бяха готови да споделят с мен преживяванията си. Че ние възприемаме толкова, колкото и даваме, е най-важният и най-дълбок урок, който научих през годините. Онези, които не дадоха израз навън на страховете си, фрустрациите си, чувствата си за вина и мисли за неуредени и несвършени неща, останаха прилепени към този товар и може би дори задушени от него. Онези, които имаха смелостта да плачат, дори – когато е нужно – да се дерат, да предизвикват и Господ, да споделят болката и объркването си с другите, се оказваха накрая тези, които бяха стигнали до дълбочината на човешкото ни съществувание. И те бяха също хората със спокойно и умиротворено лице, което свети отвъртре, когато отпътуваха в отвъдното – така че който влезеше в стаята им в последните дни беше обземан от тихо благоговение, когато ги поглеждаше. ..
Преди 2500 години хора като теб и мен се събираха пред състрадателния Буда, привлечени от лъчащия блясък на неговата личност и го питаха – Бог ли си? Ангел ли си? Буда отговаряше тогава винаги спокойно – не, аз съм пробуден. Това е буквалното значение на думата буда – Този, който е пробуден – пробуден от кошмара на разделението – към светлината на единството.
Това пробуждане е най-високата цел на нашия живот. В различните религии то носи различни имена, но целта е винаги същата. За будистите е Нирвана, за Хиндуистите Мокша, Исус Христос го наименува много красиво като “Царството Божие в нас”. За суфите е съединение с Любимия, за еврейските мистици завръщане в Обетованата земя. Понякога бива наричано християнско съзнание или Кришна-съзнание, Просветление, Светлина, Самоосъществяване. Между всичките тези понятия обаче няма разлика. Проумяваме това, когато сами насочим погледа си към целта, а не към безкрайно многото разлики в ритуалите, церемониите и догмата. Все едно как го наричаме, всички големи религии се позовават на същата цел.
Всеки човек е проникнат от изгарящата необходимост от една цел, която заслужава цялото му самоотдаване, от един толкова висок идеал, че да не може да го изгуби при никакви обстоятелства от очите си. Голяма част от нашето отегчение и безпокойство произхождат от това, че не сме намерили никаква посока в живота си. Приличаме на момичето, което в съботната вечер си е облякло най-хубавите дрехи, но не знае къде може да ги покаже. Бих искал да го изразя така – повечето от това, което наричаме цели, всъщност не са никакви истински цели, защото не ни предават всеобхватното чувство за смисъла на живота.
НЛП е нещо много просто. Невролингвистичното програмиране е (сполучлив) опит за сбиране и систематизация на възгледи, подходи към живота и към себе си и светоусещане, които са по природа заложени в човека. Когато всяка вечер, по време на поредния семинар, разказвах на леля ми, която идваше да ме посреща след занятията с какво сме се занимавали, тя много се учудваше: че има хора, които са готови да прекарват от сутрин до вечер затворени в една зала и при това да дават толкова много пари, за да изучават неща, които са толкова логични, елементарни и естествени.
Леля ми – учителка с повече от 30-годишен стаж, не беше стигала никога до идеята, че може да съществуват хора, за които общуването да не е толкова логично, елементарно и естествено. Може би тя бе развила интуицията и уменията си от дългите години общуване с децата в клас, а може би просто наистина се е родила с тези умения и е успяла, за разлика от много от нас, да ги съхрани. Леля ми не само разбира, но и може неща, които биха изпотили дори някои от световните NLP-гурувци, които познавам. Прави го съвсен непринудено, просто така – в разговор или само присъствие и аз дори съм й казвал, че завиждам на учениците й: те сигурно наистина няма да имат нужда да посещават НЛП-семинари.
Как става така, че тези природни умения, природната сила на организма да регулира процеса на общуване и обмен на информация, в някой хора закърняват? За мен това е подобно на затлъстяването: човек по природа има механизми за поддържане на общуването в най-широк смисъл, на свободния поток на енергиите, по същия начин по който по природа има механизми за поддържане на здравословно тегло. И понеже всички системи в човека са свързани: несъмнено вредата от спирането на естествената свобода на процеса на възприемане, обработване и съхраняване на информация е не по-малко опасна и не по-малко причиняваща болести от прекъсването на естествения контрол върху разумните килограми. Нещо някъде по някакъв начин се къса. И тогава възстановяването на нормалните процеси е трудно изпитание.
как да формулираме целите си за да постигнем желаното състояние
Човек не може да се промени в желаната посока, ако не знае каква е посоката. Човек не може да постигне нещо определено, ако не знае какво точно е то.
Оказва се, че дали ще постигнеш целта или не зависи не само от целта, но и от начина, по който тя е формулирана ,възприета и представена от вътрешния ти свят
1. Позитивно формулиране
тъй като несъзнаваното не възприема частицата НЕ по същия начин, по който оперира с нея „разумът“, важно е целите ни да са нещо, към което се стремим, а не нещо, от което бягаме.
2. Инициирани и поддържани от личността, която иска да постигне целта
Ние можем да контролираме и управляваме единствено нашия вътрешен свят и това е единственото ни средство да променяме своя живот, другите и околната среда. Затова целите ни трябва да са зависими само от нас самите, а не от чувствата на другите или външните ситуации.
3. Определени и оценени според сензорния опит
За да разбере мозъкът или несъзнаваното точно какво искаме от него, трябва да му го кажем на разбираем език – а това означава – на езика на поне три от главните репрезентативни системи, за да го впечатлим!
4. Запазващи положителните черти на сегашното състояние
Всяко човешко поведение се основава на позитивно намерение. Ако променяме поведението си, не бива да губим позитивните елементи от сегашното си поведение – в противен случай несъзнаваното ще се съпротивлява /несъзнавано/ на тази загуба и ще пречи.
5. Съгласувани с околната среда
Ние сме от значение за околния свят, дори и понякога да ни се струва, че сме незначителни. Нашата цел не може да бъде против интересите на околната ни среда, защото инак ще срещнем силно съпротивление отвън.
1. Мисли за време, в което си се чувствал чудесно.
2. Затвори очи и си представи това време в живи детайли. Виж образа ясно, чуй звуците силно, спомни си усещанията сякаш сега си там.
3. Представи си как стъпваш в това преживяване и си представи да си в спомена сякаш се случва сега. Виж какво виждаш, чуй какво чуваш, усети колко добре се усещаш. Направи цветовете по-силни и по-ярки, ако това помага. Забележи как си дишал тогава и дишай по същия начин сега.
4. Обърни внимание на чудесното усещане в тялото ти и усети откъде започва това усещане, къде се премества и в каква посока се движи. Представи си как поемаш контрол над усещането и го въртиш все по-бързо и по-бързо и все по-силно и по-силно през тялото си, докато усещането нараства.
5. Мисли за време в бъдещето, когато ще можеш да използваш тези добри усещания. Върти ги през тялото си, докато мислиш за бъдещето и за нещата, които ще се случват през следващите седмици. Не бъди прекалено изненадан, ако установиш, че си започнал да се чувстваш чудесно абсолютно без причина.
АБОНИРАЙ СЕ, за да получаваш новостите от Радио за личностно развитие ChangeWire и Българския блог за Невролингвистично програмиране(НЛП) по електронна поща
Мъжката енергия: може би тя ти се струва чужда, неразбираема или дори враждебна. Тази медитация в традициите на тантра може да разкрие за теб отговорите на загадката, която не ти дава да спиш и да промени – ако не теб самата и ако не мъжа край теб (или този, който не е до теб – за да бъде до теб най-накрая) то начина, по който възприемаш всичко това – да го направи леко като игра и много по-вълнуващо и да ти отвори път към нови преживявания, толкова хубави, за които дори не си и мечтала…
Елизабет Кюблер-Рос
Екнатх Еасваран
скорошни коментари