NLP+ или за НЛП отвъд реалностите
От Любомир Розенщайн
1. Няма реалност.
Всичко, което възприемаш като заобикаляща действителност е само информация, постъпила обикновено чрез сетивата ти, изкривена, филтрирана и преработена в процеса на възприятие така, че вероятно е много отдалечена от реалността.
Утешително: всички възприемат света по този начин, тоест – по своему.
Добрата новина: ако проявяваш интерес към процеса на възприемане, можеш да се възползваш от особеностите му – и ето как:
2. Можеш да си измислиш всяка реалност.
След като работим само със създадени в мозъка си картини и звуци, можем да се отнасяме към тях наистина като че ли в главата ни има телевизор, на който държим в ръка дистанционното управление. Можем да променяме параметрите на звука и картината, да режем и да доснаждаме. Можем да добавяме неща, които няма и да махаме неща, които има – мозъкът не прави разлика между информация, пристигнала отвън и конструирана вътре.
3. Живей в реалност, която за теб е полезна.
Ако наистина държиш под контрол това, което бръмчи в главата ти, можеш да се научиш да го изменяш така, че да се чувстваш добре, каквото и да е то. Тренировките започват с игра със субмодалностите, преминават през овладяване на филтрите и изкривяванията и стигат до висшия пилотаж да можеш да спреш бръмченето напълно, когато ти пречи (става дума за съзнателен контрол, което изцяло изключва алкохола и всякаква химия…)
4. Всяка твоя реалност не е тази на другия – изключи я, ако искаш да се доближиш до него.
Главата на всеки един работи уникално и продуктите са учудващо различни – за един небето може да е потискащо тъмно и мрачно, а за друг – огряно от милиони вълнуващи звезди. Когато са много близки, хората се научават от само себе си да споделят части от своите реалности, но и обратното е вярно – ако се опитваш съзнателно да споделяш частици от реалността на другия и да го следваш в неговите илюзии, като че ли от само себе си (а всъщност за теб напълно осъзнато) ще се сближите.
Добрата новина: Човек и да лъже другите, дълго не може да лъже себе си. Ако „заетата“ реалност му е дълбоко чужда или ще избяга, или ще започне сам да се променя и сближаването ще бъде искрено.
5. Колкото и да имитираш реалността на някой друг, никога няма да постигнеш точно неговата.
Което означава, че можеш да стигнеш до другия не като се опитваш да го разбереш (в своята реалност), а само като го приемаш с неговата си реалност. Колкото повече се опитваме да разберем някого, толкова повече му приписваме собствените си образи, звуци и усещания и колкото по-вдъхновени сме, че го разбираме, толкова по-изолирани се оказваме от него. Не чети чужди мисли – просто бъди любопитен към начина, по който чуждата реалност се изявява навън.
6. Като се връщаш в точката преди тази реалност – там те очаква вече друга.
Има един момент – някъде във времето – в който реалността, която в момента те е обсебила, е била създадена и е станала водеща. И тъй като нищо не пречи на мисловните пътешествия във времето, можеш свободно да се връщаш там, където тази реалност още не е съществувала и отново да бъдеш свободен от нея. Ако тя ти пречи, в момента преди ставането можеш лесно да промениш конструкцията й. Колкото и невероятно да звучи, това променя живота ти сега!
7. Да се местиш от реалност в реалност може да бъде забавно.
Когато разбереш, че повечето ограничения създаваме сами в главите си, можеш да замениш хленченето със забавление. Светът е само косвена причина за това, което се случва в теб. Ако то не ти харесва и не го променяш, причината е само в мързела ти, а не в другите…
© Любомир Розенщайн, Всички права запазени
Всъщност в най-вътрешния ни свят всичко винаги е спокойно и хармонично, а какво е в най-външния не знаем със сигурност… През повечето време занимаваме главите си с измислените светове между тези две граници…често напълно мъгливи…
Много точна статия! Любомир е извор на оригиналност, иноваторство, свежи идеи и точна визия! Благодаря за всичко, което правиш!
Орлин
Цитат: „През повечето време занимаваме главите си с измислените светове между тези две граници…често напълно мъгливи…“.
Не разбирам, това не противоречи ли на някои от основните идеи в НЛП.
Не мисля. Основният принцип е преминаването през мъглата…
???
Може би това е нещо, което предстои да разбера. (А може би е написано някъде в сайта, аз все още не съм прочел всичко:))
Здравейте,
А най-впечеляваща бе за мен 7-ма точка…
първо исккам да спомена, че статията много ме впечетли.
Забелязвам при мен една особенна цикличност в взаимоотношенията, от която няма дефакто никаква полза – резултатите са накрая едни и същи независимо кой е срещу мен, т.е. не научавам никакъв урок, а всичко се повтаря отначало и после полседствията са за мен. При определена съвкупмост от фактори мозъка ми почва да гради разни реалности, представи, страхове и т.н. които не са полезни за мен и в повечето случаи не ги контролирам(съзнателни или несъзнателно)и в крайна цмвтка нещата тръгват в дегресивна поска. Мисля, че тук има два варианта. Единият е реално да не разбрам какво трябва да науча, а втория е да има в несъзнаването ми нещо, което пречи да преодолея тази реалност. Мисля, че е вторият вариант, и сега твърдо съм решил да променя тази си реалност. Голяма грешка правя също така, като чета мислите на другите (т.5).. и да, резултата е именно чувството на изолираност от тях. И се питам дали има още „препъни камъни“? Дали има нещо което изпускам?
Цитат:“През повечето време занимаваме главите си с измислените светове между тези две граници…често напълно мъгливи…Основният принцип е преминаването през мъглата…“
Мисля, че разбрах. Ганиците са мъгливи. Основният принцип е преминаването от свят в свят, от една реалност в друга, преминаване през границите.
За мен преминаването от реалност в реалност е да си „хвърлям прах в очите“. От няколко години преминавах в различни реалности, но така не се чувствам по- добре в реалността- такава каквато е. Сега съм в пасивен период- само наблюдавам какво се случва, без да създавам аз реалностите. Искам да видя истината за себе си.