Карма йога
от свами Вишнудевананда
Медитация означава непрекъснато дехипнотизиране от отъждествяване с тялото, името и формата. То трябва да започне във всекидневието. Ако не можеш да се отделиш от всекидневните си дейности, ще бъде трудно да навлезеш в медитация. Ако постоянно се отъждествяваме с действията си ,те ще продължават дори когато тялото седи неподвижно. Може очите да са затворени, ръцете сгънати и краката – кръстосани, но умът не иска да бъде проверяван. Така идентификацията с мисловната игра продължава. Умът продължава с играта си при всички положения.
За да започнем да медитираме, най-напред умът трябва да бъде откъснат, оттеглен от ежедневните грижи. Средството да се постигне това е Карма йога – или безкористното служене. Тя е основа, върху която се гради медитацията, медитацията не е възможна без нея. Чрез служене на другите без мисъл за лична облага човек практикува положително мислене във всекидневието.
Истинският карма-йога непрекъснато медитира. Когато помага на другите, неговото отношение е: „Господи, аз работя, служа ти и ти се кланям чрез този определен човек. Благодаря ти, че ми даваш тази възможност.“ Той също така се отделя от резултата на действието – добър или лош. Дали работи в кухнята, моли се в храма или коси ливадата, карма-йогата знае, че той е различен от работата, и че работата е само средство за достигане на Върховното.
Отделянето може да бъде научено чрез служене. Ако човек не успява емоционално да се откъсне от труда си, медитацията не е възможна. Колкото повече се увеличава отделянето, толкова по-лесно става да се дисоциираш от действията си. Тогава, когато затвориш очи, умът ще остане необезпокояван, защото във всекидневието е трениран непрекъснато да се фокусира навътре. За външния наблюдател карма йогата работи както всеки друг, тайната на вътрешното му спокойствие остава неразкрита.
Истинският медитиращ е умерен. Отвън изглежда съвсем като другите, отвътре е безкраен океан. Той се е докоснал до безкрайното спокойствие и нищо не може да го разклати вътрешно. Карма йога води до вътрешен мир, който, веднъж усетен, никога не може да се опише. Време и търпение са нужни за да се постигне това.
Дистанцирането от действието не означава отхвърляне на отговорността. Живеенето както дойде не е съобразно принципите на йога, защото застрашава спокойствието на ума. Когато един йога се заеме с някаква работа, той я завършва. Умът му не се колебае – и това е тайната на неговия успех. Ако поеме отговорност за нещо, йогата се съсредоточава върху него до завършването му. Защото може да бъде непрекъснато фокусиран, йога умът е мощен . Средният човек върши по малко от това и онова, като започва няколко неща едновременно, без да завърши нито едно. Умът не е в състояние на медитация.
Човек, който се занимава с медитация, може да свърши повече работа за по-малко време. Той е вътрешно спокоен. Действията му са на едно чисто ниво и онези, които влизат в контакт с него, се чувстват възвисени. В неговото динамично присъствие дори най-мързеливите намират сила и енергия; те се вдъхновяват да извършват неща, с които иначе не биха се заели. В присъствието на истинския йога летаргията изчезва.
Чрез Карма йога – безкористно служене, можеш да се научиш на безстрастие във всекидневието. Това е първата основна стъпка към медитацията. Не бива да се подвеждате от обещания за мигновен успех в медитацията. Това е дълъг път, изискващ строга дисциплина. Но целта може да бъде достигната от тези, които са решени да положат усилие.
watch?v=C7-Kfoyfd5M&feature=player_detailpage#t=144s
