НЛП+ бонбонки*
От Любомир Розенщайн
Екранът остава бял
Ако някое неприятно преживяване не те оставя намира, представи си, че го наблюдаваш, но като зрител в киносалон.
Докато филмът продължава, представи си, че ти си киномеханика, който следи за лентата в кабината и гледа през прозорчето ситуацията на екрана и теб – като зрител, погълнат от действието.
Представи си, че си самия екран. Опитай се да усетиш играта на светлинния лъч върху тъканта си. След малко филмът ще свърши, зрителите ще опразнят салона, механикът ще изключи машината и ще си тръгне.
Екранът остава бял…какъвто е винаги… независимо от филмите, които минават… с всякакви сюжети… с какви ли не картини…музика…звуци…емоции…екранът е винаги бял и винаги същият.
Телевизор, който не искаш да гледаш
Къде в пространството би инсталирал телевизор, който не искаш да гледаш – и дори да работи там, няма да те смущава?
Намери мястото в главата си, постави го точно там и после… отправяй към него всички образи и филми, които идват, а не искаш да виждаш точно сега… нека там продължат да се показват – вместо да ги потискаш или да се опитваш да прогониш – без обаче да си длъжен да бъдеш техен зрител и участник в преживявания, от които нямаш нужда в момента… докато
постепенно…този процес се автоматизира и ненужните образи сами започнат да използват сцената или екрана, които не те принуждават да ги следваш послушно и да ги превръщаш в емоции…
Задънена улица
Всеки път, когато започнеш да мислиш за нещо, за което не искаш да мислиш:
вдигни глава нагоре;
виж знака „Задънена улица“;
виж червения шестоъгълник „Влизането забранено“ (единственото, което може да добави фантазията ти…);
удари рязко спирачка;
чуй изсвирването на гумите;
превключи на задна скорост
(усети лоста в ръцете си – ти управляваш сега!);
обърни и излез от кръстовището –
можеш да дадеш газ;
Изръмжаването на мотора те кара да запомниш:
Следващия път недей да завиваш по инерция – преди да си погледнал знаците!
Промяна на неприятната емоция
Върни се в умерено неприятно преживяване от последно време (не използвай силни еноции за упражнения!). Бъди вътре в ситуацията, виж какво виждаш, чуй какво чуваш. Сега обърни особено внимание на усещането – потърси откъде тръгва то в тялото ти (обикновено началото на усещанията е в коремната или сърдечната област) и в каква посока се движи. Фокусирай вниманието си върху усещането – в началото това може да ти е непривично. И сега: промени посоката на движение на усещането, завърти го в кръг в обратната посока, направи го да се върти все по-силно и по-силно…
Как се променя усещането? Какво става с тялото ти? Какво се случва, когато мислиш за неприятното преживяване сега?
Прилагай тази техника през цялата седмица. Това е едно добро начало!
Подреждане на вътрешното кино
Натрупаните някъде в главата ни прашясали филми от миналото са проблем. Хубавите – защото често не знаем вече къде са в огромната купчина, не можем да ги намерим и не знаем как да си ги пускаме, когато имаме нужда от тях. Лошите – защото имат тази особеност, че изскачат внезапно неповикани отново и отново и развалят настроението ни…живота ни… в неподходящ момент…Единственият начин да не се оставяме на случайните вълни на вътрешното си кино е да сложим в ред филмотеката… от спомени, случки, казани думи, видяни неща, преживени събития, шумове, звуци, записани в миналото усещания, години, месеци, дни, часове…
Краят на годината е много подходящо време за инвентаризация на филмотеката…или поне за началото на един преглед…Техниката е безподобно проста: настаняваш се удобно на стола в кинозалата и си пускаш лентата на един ден – този път като зрител. В началото е достатъчно това да е днешният ден, а после с увеличаването на опита могат да се увеличат дистанциите във времето…
–––
*Експрес-техники от форума на Любомир Розенщайн във Фейсбук
.
© Любомир Розенщайн, Всички права запазени
