OБЩНОСТ ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ

Поеми наистина отговорност за себе си

Искаш ли да промениш себе си и живота си бързо и ефективно – без всякакви терапии, семинари и сесии? Да се освободиш от старите модели на мислене и поведение? Да се измъкнеш от старите навици, които отдавна те спъват в развитието ти?

Повечето хора знаят причините за старите модели на мислене и поведение и дори са преодолели някои от тях.  Но вероятно в несъзнаваното ти продължават да се разполагат достатъчно навици и ти пречат да си самия себе си. Те продължават да ти влияят, защото са настанени в несъзнаваното, а ти не познаваш неговата природа. Но те те смущават и спират възможността ти да изразяваш себе си защото ти предписват начини на мислене и действие, които съзнавано не би искал да ти принадлежат.

Ти дори осъзнававаш някои от тях и би предпочел да ги няма, и въпреки това необяснимо пред себе си продължаваш да ги следваш. Време е да се освободиш от този товар! Той те спира в пътя ти. Всичко, което действа автоматично – извън твоя контрол – е препятствие за теб. Животът трябва да е път на растящо осъзнаване. И затова ти предлагаме да започнеш наистина да поемаш отговорност за себе си. Това е много просто.

Всичко, от което се нуждаеш,  е намерението да бъдеш свободен. С това намерение можеш да помолиш своя Аз да поеме наистина отговорност за себе си.

За какво става дума? За каква отговорност за себе си? Как можеш да й повлияеш? Защо е добра за теб?

Като поемаш наистина отговорност за себе си обявяваш намерението си да живееш в своята истина. Обявяваш намерението си да намериш в себе си силата, която е нужна за да живееш в своята истина. Обявяваш, че искаш да живееш в единство – и в любовта и радостта, които неизменно го следват. Всеки път когато решиш да поемеш наистина отговорност за себе си те идват при теб.

Досега си бил учен на нещо друго – първо да се грижиш за хората край теб. Научил си, че трябва първо да мислиш за жена си или за мъжа си или за децата си, или за роднини, родители. Трябвало да се грижиш за приятелите, за съседите и да правиш всичко това преди да започнеш да се грижиш за себе си.

Обществото изисква от теб да се жертваш и да поставяш другите на първо място. Но това е път, който те разделя от извора ти. Поеми наистина отговорност за себе си! Постави себе си на първо място. Пред всички други. Грижи се за себе си преди съпруга, преди чудесните деца, преди родителите. Постави себе си на първо място и внимавай за себе си! Живей в своята собствена истина. И тогава нещата в живота ти ще започнат да се променят.

Когато поставяш другите на първо място, когато работиш затова да се погрижиш първо за тях – преди да се погрижиш за себе си – ще бъдеш уморен. В изтощението си няма да искаш да правиш нищичко повече. И когато започнеш да усещаш тази умора, това растящо изтощение, и въпреки това трябва и трябва да правиш още и още нещо, ще бъдеш все по-потиснат и вътрешният ти ропот ще се надига и надига. Ще бъдеш все по-потиснат, но ще трябва да продължаваш да се грижиш за другите, въпреки че си толкова уморен. Ти си потиснат и нямаш време за себе си. Но вече си програмиран, че това е, което трябва да правиш. Затова разбира се не даваш на потиснатостта си път навън. Задържаш я вътре в себе си. И тя се разраства до гняв и фрустрация. Чувстваш се гневен и фрустриран и имаш убеждението, че би трябвало да помагаш на другите без да се дразниш – и така започваш да съдиш сам себе си.

„Не съм достатъчно добър!“ „Не мога да се грижа повече за всички, за които трябва да се погрижа, преди да се погрижа за себе си“ „Не съм достатъчно добър. Би трябвало да обичам всичките тези хора, не да ги мразя“ … Самоосъждането продължава да расте и расте.

Гневът и фрустрацията спрямо другите растат. Естествено криеш всичко това вътре в себе си. И радостта от това да помагаш на другите изчезва. Потъваш все повече и повече в този гняв и в тази фрустрация и в този съд пред себе си. Решението е изключително просто: поеми наистина отговорност пред себе си! Постави себе си на първо място. Грижи се за себе си. Когато обичаш себе си, носиш в себе си голяма радост. Когато обичаш себе си, когато се чувстваш щастлив, започваш да се оглеждаш наоколо и да мислиш – Как мога да споделя моята радост? Как мога да споделя моята любов? Любовта ми е толкова силна, на кого мога да я дам? Защото в себе си имам още много и тя иска да излиза навън. И тогава започваш да помагаш наистина на другите. Но с радост и с благодарност за това, че ти позволяват да споделяш любовта си и радостта си с тях. Ти си благодарен на възможността да даваш от това изобилие с голяма радост! Затова: поставяй винаги себе си на първо място! Поеми наистина отговорност за себе си!

Помисли си за съпруга и бащата, който всеки ден трябва да ходи на работа, защото трябва да се грижи за семейството си. Той обича семейството си, иска да се грижи за него, но понеже не си разрешава да се грижи първо за себе си, настроението му е потиснато. Трябва да ходи на работа, защото се нуждае от пари да плаща сметките. Защото трябва да ходи на работа, трябва да изпълнява онова, което му нареди шефът. Дори когато това не е неговата собствена истина.  Когато шефът каже – направи го – той трябва да го направи. Защото ако каже своята истина, може да загуби работата си. И вместо да живее в своята истина, отговаря – да,шефе. Разбира се, шефе. Така пропилява силата си. Той не живее в своята истина, защото се страхува да не загуби работата си и да не се окаже в състояние да не може да се грижи за семейството си. И така отива на работа, където не усеща радостта, когато работиш и живееш в своята истина. Чувства се потиснат, ядосан на шефа, защото му е наредил да прави неща, които не иска да прави. Или не харесва начина, по който шефът се отнася към него. Но той трябва да се грижи за семейството си и затова трябва да страда. Няма енергия, няма радост. Той не живее в своята истина.  Прибира се вкъщи изморен, фрустриран, повален. Защото всеки ден трябва да прикрива в себе си усещанията си по време на работа, за него се превръща в навик да потиска усещанията си.

Той остава затворен в себе си, когато се върне от работа. Семейството му иска да сподели с него радостта си, но всичко, на което той е още способен е да седне на креслото и да гледа телевизия или да чете вестник. Почти няма какво да каже, кастриран от чувствата си. И потиснатостта расте. Потиснатост спрямо семейството, защото то го принуждава да ходи на тази работа. Той трябва да го прави заради тях. Любовта към жената и децата се дави все повече и повече в унилост, гняв, фрустрация.

Това е нашият свят. Историите от случай до случай могат малко да се различават, но това е нашият свят. Затова – поеми наистина отговорност за себе си. Когато наистина поемеш отговорност за себе си, ражда се радост. Ти се чувстваш свързан със себе си самия, свързан с вселената. Когато отиваш на работа и шефът ти е непоносим или не иска да обсъжда с теб нещата, няма да искаш да останеш на това място. Просто ще си отидеш. Вече няма да работиш нещо само заради парите. И няма да имаш никакъв страх,  защото ще усещаш своята връзка със себе си. Ще усещаш своята връзка с цялата вселена. Когато живееш в своята истина, ще бъдеш подкрепен. Ти го усещаш! Ти го знаеш! И така просто вървиш напред и си търсиш друга работа. Работа, в която се чувстваш достоен и можеш да бъдеш творец. Работа, от която се прибираш вкъщи изпълнен с радостта на творчеството и споделянето с приятели. Ти ще носиш със себе си тази радост на семейството си и ще се отнасяш към близките си с голямо уважение и любов. И любовта, която събира мъжа и жената, която създава децата, ще става по-дълбока и ще докосва другите. Време е за промяна. Време е да поемеш наистина отговорност към себе си.

Известно ти е, че имаш много навици, много модели на мислене, които не искаш да са с теб, но те са с теб. В миналото може би си се опитвал да ги разбереш, да ги анализираш – защо съм такъв? Какво направих погрешно? Как мога да се променя? При кой психотерапевт да ида сега? Какви терапевтични групи да посетя тази година?

Може би си размишлявал малко и си разбрал откъде идват тези навици и мисловни модели. Но сега вече не е време да се занимаваш с анализи или да отработваш преживяванията си. Време е просто да се освободиш от мисловните модели и навици, които вече не ти служат. Тази проста метода е всичко, което ти трябва: просто наистина поеми отговорност за себе си! Когато наистина поемеш отговорност към себе си, мисловните модели се изпаряват. Тези мисловни модели са само енергия. Те са захванати здраво в енергийното ти тяло, защото ти продължаваш да им даваш енергия. Всеки път, когато мислиш за своите трудности и вредни навици, ги подсилваш. Защото насочваш силата на мисленето си точно към тях. Всеки път, когато се опитваш да ги анализираш, ги правиш по-силни. Затова: от този момент нататък винаги, когато забележиш в себе си нещо, което не ти допада, точно в момента на осъзнаването поеми наистина отговорност за себе си!!!

Тези простички думи – аз поемам наистина отговорност за себе си – разпращат енергия, която започва да разрушава нежеланите мисловни модели и навици. Продължавай да го правиш. Всеки път, когато се изправиш пред нещо, което не би искал да имаш повече в енергийното си тяло, мисли: аз поемам наистина отговорност пред себе си! И чудесата ще започнат да се случват! Бъди готов за чудото! Недей да анализираш, поеми вместо това наистина отговорност за себе си!

Ще е нужно известно време на усилено прилагане на тази техника и тогава ще започнеш да възприемаш малките промени. Осъзнавай промените. Важно е да осъзнаваш промените. Ще забележиш, че все по-често ще откриваш в себе си неща, които не би искал да задържиш повече. Приемай това по-високо осъзнаване и поеми наистина отговорност за себе си. Тези мисловни навици и модели ще започнат да се разпадат. Всеки път, всеки едничък път, когато откриеш нещо в себе си, което не би искал повече да имаш – не анализирай, не се опитвай да го променяш. Просто поеми наистина отговорност за себе си. Това означава, че ще намериш отново всичко: радостта си, любовта си, своята истина и смелостта да живееш, ти самият да живееш – и да бъдеш подкрепян от единството на съществуването.

Чувствай енергиите на цялата вселена около себе си. Покани ги в тялото си. Кажи на съществуването, че си готов да бъдеш подкрепян. Ти си готов да живееш в своята истина. Ти си готов да живееш в това, което си ти. Ти си готов да поемеш наистина отговорност за себе си. Защото знаеш, че когато си пълен с радост, тя ще блика навън и ще се споделя. Животът е изобилие. Живей своето изобилие.

(Авторът на този хипнотичен скрипт е непознат; превод по „Поръчки от вселената“ на Бербел Мьор)

Тагове: енергия, извор на щастие, как да живееш в своята истина, мисловни навици и модели, отговорност пред себе си, смелостта да си жив, удовлетвореност или фрустрация
Категории changewire, език и въздействие, йога, несъзнаваното, НЛП, статии, Хипноза, състояние на транс | 5 коментари »