Екнатх Еасваран
Когато за първи път дойдох в тази страна, всеки ми говореше за свободата. Между мъжа и жената, идеята беше, че щом се събираш с някой свободно, винаги си свободен и да си тръгнеш по всяко време – предполагаше се, че това е сигурна застраховка срещу нещастни взаимоотношения. Когато приятели започваха да ми говорят затова,обикновено им отвръщах: Да, ти СИ свободен да избягаш от такава връзка. Няма задължения, няма привързаност, дори няма свързване. Но ако продължаваш да правиш все така, никога няма да постигнеш способността да обичаш.
Лоялността е квинтесенцията на любовта. Когато двама души си казват: „Докато правиш онова, което харесвам, ще остана с теб, но щом започнеш да правиш неща, които не харесвам, си събирам багажа „- то ва за мен не е любов; това за мен е безразличие. Да обичаш някого означава дори когато ти причинява грижи да оставаш непоклатим; дори когато е груб към теб да не се отдалечаваш; дори когато направи грешка и те нарани да не си тръгваш или да правиш същата грешка да го нараняваш. Всички ние сме толкова податливи да правим грешки, че докато не създадем в себе си някаква способност да понасяме грешките на другите, не бихме били способни да поддържаме трайни взаимоотношения с никого, което е и трагичната ситуация, в която много хора живеят днес.
С волска упоритост можеш да постигнеш малко чудо. Между последния момент на будното състояние и първия момент на съня е подобният на стрела вход към най-дълбоките части на съзнанието. Ако успееш да пратиш мантрата си през тази тясна врата, тя ще продължава да се самоповтаря по време на съня като така лекува стари рани и възстановява душевното ти равновесие за следващия ден…
