OБЩНОСТ ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ

ЙОГА И ХРАНЕНЕ

Любомир Розенщайн

Йога е най-древната достигнала до нас и най-цялостната позната ни до днес наука за постигане на равновесие вътре в човека и между него и околния свят и космоса. За йога отделният човек е ядро от енергия, което съществува потопено в енергията на нашата планета и на вселената и в този непрекъснат енергиен обмен ние можем да се научим как и сетне съзнателно да постигаме хармония като управляваме мисленето си.

Затова един йога винаги гледа на себе си като на част от цялото – от единния космически организъм; знае, че с всяко свое действие и с всяка своя мисъл оказва влияние на единния поток на енергията – и се стреми това влияние да бъде балансиращо. Вътрешното равновесие е за йога източникът на равновесието отвън и чрез него човек може да придобие силата да променя вселената.

Много хора на запад свързват все още в представите си йога единствено с физическите упражнения за разтягане – т.нар. Асани, които правят тялото по-гъвкаво и здраво. Асаните са обаче само част от цялостната система на йога, която обхваща пет главни принципа: правилно упражняване, правилно дишане, правилна релаксация, правилна диета, позитивно мислене и медитация. Животът на йогите е живот в упорита работа и самодисциплина, изграден около тези пет принципа и схващането, че тялото е храм и дом за духа и ние трябва да осигуряваме нуждите му за да изпълнява ролята си. Храненето – или диетата в йога е една от тези нужди.

За йогите животът е като триъгълник. Физическото тяло преминава през раждане, растеж, промяна, упадък и смърт. По време на младостта обновяването на клетките – анаболичните процеси – преобладава пред разпадането на клетките – катаболичните процеси. Някъде около 35-годишна възраст постепенно катаболизмът започва да взема надмощие и тялото започва да се руши. Този процес продължава с остаряването и бива придружен от болести и отчаяние.

Но йога ни учи, че човек не е роден само за болки, страдание, болести и смърт. Животът има много по-голям смисъл, но за да го постигнем се нуждаем от остър ум и силна воля – които са невъзможни без здраво тяло. Затова йога е система за забавяне и дори спиране на разрушителните, катаболични процеси в тялото и поддържане на физическите и психическите ресурси.

Храната като енергия

Според йога материята – или всичко, което виждаме с очите си и можем да пипнем с ръцете си, всичко, което обикновено оприличаваме със света, е само проява на сгъстената енергия. Нещата, с които се храним са също така енергия във възможно най-сгъстен – или груб вид, затова всяко нещо, което поемаме оказва незабавно влияние на енергийния баланс вътре в нас и в природата.

Процесът на хранене не е само, както съвременната западна наука обяснява, процес на доставяне на въглехидрати, мазнини и белтъчини, витамини и минерални соли като градивни елементи за частите на тялото, а много повече – процес на енергитизиране или деенергетизиране (в зависимост от съставките, количеството, времето, мисленето ни по време на хранене) на физическото, но и на по-високите енергийни тела, от които е съставен човека.

Таблиците, с които съвременната хранителна наука свързва здравословното хранене, имат за йога съвсем второстепенно значение. Здравословно за йога е онова хранене, което поддържа или работи за постигане на вътрешния баланс на енергиите, а нездравословно – онова, което нарушава баланса. Здравословно е още храненето, което възможно най-добре – с най-малко загуби и вреди оползотворява енергията отвън и в този смисъл е възможно най-природно. Например растенията най-пряко от всички достъпни ни храни използват слънчевата енергия – енергията, която захранва цялата ни планета. Затова от гледна точка на икономичността – или на ефективността в използването на енергията, те са по-разумният избор за храна за човека вместо животинската.

Храненето в йога изобщо не е единственият начин за обмен, за зареждане на тялото и мисълта с енергия. Известни за множество разкази за напреднали йоги, които с години не поемат никаква храна. Това е достижимо, защото за човек, освен храносмилателния тракт, съществуват и други канали за обмен на енергия с космоса, които с напредъка в йога постепенно се отварят и пречистват все повече, стават по-достъпни и могат да бъдат съзнателно управлявани.

В този смисъл храненето е най-скъпият процес на енергийно зареждане. То изисква енергията най-напред да бъде превърната в материя – в нашата храна, а този процес сам по себе си поглъща много допълнителна енергия. Поета веднъж, храната трябва отново да се превърне в енергия – това е процесът на храносмилане, който също е свързан с голям енергиен разход. В зависимост от това какво и как ядем, ние можем всъщност дори да се лишаваме от енергията си, вместо да получаваме нова отвън и така да ускоряваме процеса на остаряване, умора и упадък.

Трите гуни

Според науката йога храната, както всяка материя, има три качества (гуни) – саттва, раджас и тамас. Трите гуни се описват като три нишки, от които е изтъкано въжето, привързало ни към света на материята. Нищо в материалния свят не може да съществува независимо от гуните. Те се проявяват в различни степени във всички обекти.

Състоянията на саттва, раджас и тамас идват от Мен. Те са в Мен, но Аз не съм в тях.
Тези три гуни заблуждават света, така че хората не успяват да погледнат отвъд тях към Мен, всевишния и нетленния.

Бхагаватгита 7, 12-13

Саттва се изразява като чистота и знание. Раджас се изразява като действие и движение. Тамас се изразява като инерция и мързел. Тези три качества на природата винаги съществуват заедно. Няма чисто проявление на саттва без раджас и тамас, нито чиста тамас без раджас и саттва. Разликата между един или друг обект е в различното съотношение на трите гуни. Щом енергията придобие някаква форма, една от трите гуни е винаги преобладаваща. В едно ябълково дърво например част от ябълките може още тепърва да зреят (раджас), други да са узрели напълно (саттва), а трети вече да гният (тамас).

Човек също във всяко свое действие и във всеки етап на развитието си се намира под преобладаващото влияние на една от гуните. Без тях не би било възможно поддържането на психобиологичните функции. Благодарение на саттва например ни оставаме в съзнание и събуждаме отново и отново всяка сутрин. Заради раджас нашите мисли, чувства и емоции са в движение. В следствие на тамас сме уморени, изтощени и натежали, без тамас не би имало никакъв сън.

Тези три качества са нужни и за функциите на всяка отделна клетка в тялото. Саттва е потенциалната енергия, раджас – енергията на движението и тамас – мудността. Потенциалната енергия в клетката става активна благодарение на движението на раджас, а накрая клетката става мудна заради тамасичното си качество. Всяко семе има потенциала на саттва да се превърне в ново растение. Силата на раджас му позволява да пробие земята, да покълне, да порасне и даде цветове. Тамас го изсушава, изгнива и после превръща в тор, когато на свой ред е осъществило задачата си.

Според преобладаващата гуна, всяка храна има свойството да насърчава определени ментални качества. В зависимост от това каква храна поема, човек има избора да усили или намали това влияние и да развива в себе си качеството, което иска да има. Затова храненето в йога е съзнателен процес, процес на съзнателен избор, и се отличава от инстинктивното приемане на храна за физическо оцеляване при животните. Храненето в йога е инструмент за развитие и постигане на по-високо ниво на съзнанието – когато ще можем да се освободим от веригата на трите гуни.

Саттвичните хора харесват храна, която е мека, вкусна, подхранваща, която насърчава здравето, силата, радостта, дълголетието.
Раджастичните хора харесват солено или горчиво, горещо, кисело – храна, която насърчава болката, скръбта и болестта.
Тамасичните хора харесват стара, развалена, нечиста храна, която е загубила вкус и хранителна стойност.

Бхагаватгита, 17, 8-10

Психиката, характера на човека са също така част от изплетения от трите гуни материален свят, смята йога – и храната чрез гуните си има огромно значение за вътрешните качества, които развива в себе си всеки човек.

• Саттвични са качествата като съзнание, чистота, яснота на възприятията. Хора, при които преобладават сатвичните характеристики, са изпълнени с любов, съчувствие, чувство за правда, дълг, справедливост. Обикновено те се отличават с добри маниери, много позитивно излъчване, не изпадат леко в раздразнение, нито пък в гняв. Въпреки усилената духовна работа, те едва ли някога се чувстват духовно изчерпани и затова се нуждаят само от 4-5 часа сън на нощ. Излъчват свежест, будност, внимание. Познават мъдростта, щастието и радостта и са много творчески, скромни и изпълнени с респект към учителите си. Те съществуват в природата и се грижат за хората, животните и растенията и уважават живота като цяло и всяко живо същество.
• Раджастичните хора могат да бъдат любвеобвилни, спокойни и търпеливи – но само докато това отговаря на интересите им. Учтиви и приятелски настроени са само към хора, от които могат да имат полза. Животът, основан на раджас е живот на сетивни удоволствия и болка, усилие и безпокойство. Раджастичната личност е често егоистична, честолюбива, агресивна, горделива и се опитва да постави всички под свой контрол. Раджас обича властта, високите позиции в обществото, перфекционизма. Обикновено тези хора са работливи, но им липсва способността да планират и да определят ясни посоки. Лесно се разгневяват и са ревниви, страхуват се от провал, намират се под постоянен стрес и вътрешната им енергия бързо се изчерпва. Нуждаят се от осем часа сън.
• Тамас се отличава с тъмнина, мудност, тежест и привързаност към материализма. Хората с тамасичен характер често са неинтелигентни, склонни са към депресии и мързел, спят дълго през деня. Дори най-малкото духовно усилие ги изтощава. Предпочитат работа без отговорности, обичат яденето, пиенето, съня и секса. Често са алчни, завистливи, раздразнителни и са готови да навредят на другите, ако го изисква собственият им интерес.

Въпреки че в съзнанието на всеки човек трите гуни са в непрекъснато движение, една от тях е най-силната и тъкмо тя решава какво представлява този човек като личност сега. Според йога в действителност човек е това, което яде – саттвичната диета го приближава към саттвата, с раджастичната поема и раджастичните характеристики в себе си, а ако набляга на тамасичните храни постепенно затъва в пространството на тамас – дори и да не си дава сметка затова.

И така, според философията на йога, съзнанието се формира от невидимите частици или от същността на храната. Ако храната, която приемаш е чиста, съзнанието има добри строителни материали за развитието на интелекта, паметта, за изграждане на вътрешно равновесие и за подкрепа на духовното усъвършенстване. Затова диетите на йогите се състои от млечно-вегетариански, саттвични храни. Тя не включва риба, месо и яйца и допуска умерена употреба на млечни продукти.

Саттвичните храни

Това са най-чистите храни, които подхранват тялото и го поддържат в състояние на равновесие. Те успокояват и пречистват духа и правят възможни високите постижения. Саттвичното хранене води до истинско здраве: балансираното мислене управлява силното тяло и между тях енергията тече свободно и равновесно. Саттвичните храни повишават силата, издръжливостта, помагат да се преодолее умората дори при големи натоварвания и подкрепят практикуването на медитация.
Към саттвичните храни спадат пресните плодове и зеленчуци, зърното, млякото, маслото и сиренето, ядките, бобовите, семената, кълновете, медът и билковия чай.

Храната трябва да бъде толкова естествена, колкото е възможно – не генетично модифицирана, без консерванти и изкуствени ароматизатори. Също така трябва да бъде консумирана във възможно най-естествения си вид, най-добре сурова, на пара или леко сготвена.

Зърнените храни са главният източник на енергия за тялото – въглехидратите и също така съдържат близо половината от аминокиселините, които са необходими за да се формират белтъчините.
Белтъчните храни като варива, ядки и семена са строителните елементи на тялото. Плодовете и зеленчуците изпълват организма с даващи живот минерали, витамини и влакна. Млечните продукти днес трябва да се използват внимателно, тъй като съвременните начини на отглеждане на животните изпълват млякото с хормони и антибиотици. Също така млякото има свойството да засилва отделянето на слуз, което влияе на естествената регулация на дишането.

Раджастичните храни

Те са обикновено много люти, горчиви, кисели, солени или сухи. Те разрушават равновесието на дух и тяло като подхранват тялото за сметка на духа. Превъзбуждат тялото, събуждат страсти, духът става неспокоен и неконтролируем. Към раджастичните храни спадат лютите подправки, лук, чесън, стимулантите като кафе и чай, а също яйцата, солта, шоколада. Всички много подправени, осолени и обработени храни – като например чипс, бялата захар, безалкохолните напитки, готовите сосове и супи. Бързото припряно хранене или много горещите храни са също така раджастични.

Раджастичните храни увеличават желанията, гнева, завистта, егоизма, насилието, които са бариери към целта на йога – постигане на единство . Раджас е енергията, която поражда раздорите в живота и войните в света.

Тамасичните храни

Те не са от полза нито за тялото, нито за духа. Те поглъщат, вместо да зареждат с енергия – мисленето се замъглява, ленността надделява. Защитните сили на организма започват да се топят и духът бива обзет от мрачни чувства като раздразнение, алчност, тенденция към депресия. Да изоставиш тамасичните храни е една от най-важните положителни промени, които можеш да извършиш в живота си.
Тамасични са месото, алкохола, рибата, ферментиралите храни като оцет и развалените или загнили продукти. Цигарите са тамасични, също и прекалено много ядене – дори и на статтвична храна, както и консервите, дълбокозамразените храни. Гъбите са включени в тази категория, защото растат на тъмно.
Нещо за храните в дълбоко замразяване: схващането на съвременната наука е, че те запазват хранителните вещества, затова са за предпочитане. В йога обаче веществата, които подхранват тялото са по-малко важни от енергията, която подхранва психиката, духа. Замразените храни са източник на мъртва, тамасична енергия – дори и да са със запазени витамини и минерали. Психичната, а не химичната им субстанция е причината те да бъдат избягвани.

Йога учи, че привързаността на човек към един или друг тип храна отговаря на състоянието на духовното му развитие. Духовно високоразвитите хора предпочитат чиста храна, средноразвитите, обърнати към света търсят стимулираща (раджастична) храна, а слабоосъзнатите – развалена или дори гниеща (тамасична). Раджастичната храна възбужда в човек животинското, предизвиква сърдечно-съдови и нервни заболявания. Тамасичното хранене ограничава възможностите за мислене на човека до тези на животното, той живее без цели и идеали, тялото му страда от хронични болести.

Изборът на храна в зависимост от качествата й идва за йога от самосебе си в зависимост от стъпалото на вътрешно развитие на човека. Диетата на йога отрича всъщност всякакви диети и строги правила, които, внесени отвън, пораждат само безпокойство и вътрешен смут. Тези ограничения са с психически последици, които противоречат на целите на йога. Когато вървиш по пътя на йога, когато имаш посока, храненето не става по предписание, а е част от процеса на постигане на равновесие и се променя постепенно, колкото повече човек овладява собственото си мислене.

Привързаността ни към храната, ненаситността и желанието за повече, я правят неоправдано важна в живота ни, което противоречи на духа на йога. Да осъзнаваш, че нещо е приятно за небцето ти не е грешно, само че не бива да имаш желание и копнеж за това, нито тържествуване когато го получиш, нито пък съжаление, когато не го получиш. Трябва да бъдеш спокоен и в равновесие, да не се разстройваш или разочароваш, когато храната не е вкусна или пък в изобилие; да ядеш количеството, което е нужно, нито повече, нито по-малко. Не бива да има нито желание, нито отвращение.
Да мислиш постоянно за храна и да товариш така мозъка си е твърде погрешен път да се освободиш от привързаност към храненето. Постави елемента хранене на правилното място в живота си – в един малък ъгъл – и не се концентрирай на него, а на други неща.

Шри Ауробиндо

Яж храна, която ще развие саттва в теб. Съзнанието ни се формира от всяка мàлка порция храна. “Каквато е храната, такова е мисленето” – казва индийска поговорка. Ако поемаш саттвична храна, мисленето ти също ще е саттвично.
Човек, чиито вкус е от тамасична природа, ще яде следобяда храна, приготвена от миналия ден. Той също така харесва недосготвено или прегорено до въглен. Той и всички от семейството му сядат заедно и ядат от същата чиния храни, объркани с ръце от децата му… Това са ужасни хора с дяволски тенденции…

Свами Шивананда

Аюрведа и йога – връзка между гуните и дошите

Наричат аюрведа – древната индийска наука за здравето, по-малката сестра на йога. Според аюрведа хората се делят на три типа – ватта, питта и капха с три различни физически конструкции – познати в аюрведа като доши. Според аюрведа всяка доша означава различен строеж на тялото, различно предразположение към слабости и болести и изисква различен дневен режим и подбор от храни и подправки за да бъде в равновесие, което е състоянието на истинското здраве за аюрведа . Въпреки че между дошите в човека и гуните, които са много по-обща характеристика на материята, няма пряка връзка, зависимост съществува. Може да се каже че при ватта доша преобладава раджас, при питта саттва и при капха – тамас.

Когато питта се храни раджастично обаче, започва да става егоистична, прекалено амбициозна, постоянно гневна, агресивна, опитва се да доминира и постепенно се саморазрушава. Тамасичната диета води питта до криминални прояви, до унищожителна интелигентност, използвана за разрушение навън и зло – затова питта никога не бива да се храни тамасично. Раджастичната вата е много разговорлива, безпокойна, хиперактивна, с високо кръвно налягане, нервни заболявания, артрит. Тамасичната вата е изпълнена със страх и тревога, обзета от мисли за самоубийство и психически разстроена. Тамасичната капха спи срещу телевизора в дълбока летаргия, а раджастичната е дълбоко устремена към лукс и често сантиментална и лакома. Саттва се проявява също по различен начин в различните доши: за питта тя е знание и разбиране, за вата – яснота и лекота на мисленето, за капха – прошка и любов.

Тъй като съотношението на дошите в човека подобно на съотношението на гуните в неговата психика е в непрекъснато движение и промяна, верният избор на диетата за йога е част от непрекъснатото самонаблюдение и дълбокото самопознание, които са неизменна част от пътя на йога. Например премереното приемане на тамасична храна в някои моменти може да действа заземяващо и да подкрепя стабилността: когато например някой е в излишък на раджас и се усеща напълно превъртял и в безсъница, малко тамасична храна може да подкрепи съня. Така диетата за йога се превръща в един от многото инструменти, с които тази наука разполага, за да възстановява вътрешната хармония.

Нашата околна среда за нас се състои от храната, която ядем, от въздуха, който дишаме и от нещата, които виждаме,чуваме и докосваме и това оформя вътрешната ни среда. Ние сме буквално това, което ядем защото съзнанието ни се формира от невидимите частици на храната ни, а тялото ни – от останалите. За да постигнеш целта на живота, да намериш удовлетворение и съвършенство, е необходим спокоен и фокусиран ум. Контролът на ума е труден, защото мисленето се намира твърде много под контрола на физическото тяло. Затова ние първо дисциплинаме и контролираме физическото тяло и това улеснява контрола върху мисленето. Диетата е важна част от този процес.

Свами Вишнудевананда

Йога и вегетарианство

Не е задължително човек да е вегетарианец, за да започне да се занимава с йога. Много хора започват с йога без да променят особено хранителния си режим, но постепенно откриват, че старите навици вече не отговарят на вътрешното им развитие. В нашата цивилизация яденето на месо е толкова прието, че привържениците му са готови да представят всякакви научни доказателства затова колко нужно е месото за оцеляването на човека. Те са готови да подминат истината, че голяма част от човечеството и днес съществува без да консумира месо.

Аргументът на йога за вегетарианската диета има обаче преди всичко не медицинска, а морална обосновка. С месото не само вкарваме в организма си тамасична енергия и така превръщаме себе си в тамасична личност, но и нарушаваме основополагащото морално правило в йога – правилото за ахимса или ненасилието.

В животинския свят наистина по-силният изяжда по-слабия. Човек обаче за разлика от животните има интелект и свободна воля и може да промени за себе си този цикъл и да живее в хармония с другите същества вместо да се съревновава с тях. Законът за кармата – всяко действие води до равно по сила и обратно по посока противодействие – е неумолим и неотменим. Болката, която причиняваш на другите, ще се върне към теб и щастието, което излъчваш към другите ще прибави към твоето собствено щастие.

Практикуването на ненасилие по отношение на животните води до включване на ненасилието във всекидневието и постепенно се разширява до физическо и емоционално ненасилие във взаимоотношенията с другите – важна стъпка в разбирането на единството към което се стреми йога.

Защо да изберем вегетарианството

• ненасилие към животните – ахимса
• Месото поражда високо кръвно налягане, артериосклероза, риск от сърдечен удар
• голямото количество пестициди, хормони, антибиотици, химически омекотители, консерванти и оцветители, които съдържат месните продукти
• липса на влакна и витамини
• прекалено богат източник на енергия – поражда неравновесие, тъй като днес тя не може да се изразходва от тялото
• производството на месо е свързано с огромен разход на вода, замърсяване на водата, изсичане на гори – тежки последствия за планетата
• милиони хора гладуват – отглеждането на растителни храни е по-ефективно и от по-голяма полза за човечеството
• осемте незаменими аминокиселини, които набавя месото, могат да бъдат получени и от комбинации на растителни храни – месото не е незаменимо

Преяждане

Според разбиранията на йога преяждането е тамасично, дори когато е с чиста храна. Преяждането е един от най-големите проблеми на съвремието – ние поемаме много повече храна, отколкото в действителност ни е нужно. Енергията, която не може да бъде обработена от тялото ,нарушава вътрешния енергиен баланс и ликвидира постепенно естествените механизми за регулирането му.

Тялото само дава сигнали кога и от каква храна има нужда. Ние обаче сме свикнали да не се съобразяваме с тях и да търсим в храната нещо, което тя всъщност не може да ни даде.

На запад хората преяждат не само защото храната е широкодостъпна – в количество и избор, които са били немислими само две поколения назад. Основната причина за преяждането е обаче чувството за самота, за откъснатост, за отделеност, което се опитваме да компенсираме като буквално поглъщаме света чрез яденето. Ние се опитваме по този начин да заместим прекъснатата си връзка с единството на енергията; усещането, че си част от космическото цяло и имаш своето място в съвършения ред на космоса; любовта, която слепява тази връзка.

Нашата цивилизация живее все още в голямата илюзия, че когато се оградиш от другите – с колкото е възможно по-дебели стени, с колкото е възможно повече имане на различни неща, които другите нямат и колкото е възможно повече власт, която да упражняваш навън – ще успееш да надраснеш вселената и да изградиш устойчива, единична, собствена вселена – едно собствено царство, което ще съществува, каквото и да става отвън.

Йога обаче учи, че това просто не е възможно – защото всеки от нас е свързан в едно с другите хора, с всяко растение, всяко същество и дори всеки камък и всяка капка вода. Ако осъзнаваме връзката си и съзнателно я подкрепяме с действие и мисъл – което е и задачата на живота според йога, ще бъдем щастливи, спокойни и уравновесени. Тогава въпросът как да се храним изобщо няма да стои пред нас, защото ще се храним от само себе си точно по начина, който е правилен за нас.

Когато обаче пренебрегваме чувството за свързаност, когато вървим с действията и дните си срещу него като унищожаваме природата, като консумираме безогледно, като се опитваме да изпъкнем над другите и да им покажем на всяка цена превъзходството си, като дори нараняваме, причиняваме болка, замърсяваме – копнежът по единството, макар и несъзнавано, продължава да напира в нас и ние отчаяно се опитваме да го заместим. Илюзията, че като че ли като погълнеш по-голяма част от света ставаш по-близък на света и по далеч от отдалечения себе си, е която ни принуждава да ядем, да ядем, да ядем дори когато вече ще се пръснем от преяждане.

Преяждането е чумата на 21 век. Йога е пътят, по който тя може да бъде излекувана.

Ако сте от хората, които преяждат, оставете всякакви диети и полезни съвети за храненето, защото те няма да ви помогнат. Не можете да регулирате храненето си, преди да направите крачка към регулиране на вътрешния си свят – решението на един вътрешен проблем не може да дойде отвън. Вземете решение да се промените. Вземете решение да тръгнете по пътя на йога. Започнете с проста, но редовна програма и колкото по-дълго следвате този път, толкова повече храненето ви ще се възвръща към естествените рамки – към онова, за което всъщност е предназначено: да набави онази част от енергията, която не ни достига за да поддържаме равновесието в себе си и в околния свят.

Гладуване

Йога не е непременно свързана със съзнателно гладуване, но то също така идва естествено за онези, които са тръгнали по пътя на йога. Човек постепенно става много чувствителен към вътрешния поток на енергията в тялото си и започва да цени възможността да му влияе като прекрати временно достъпът на най-грубия източник на енергия отвън – на храната.

Но гладуването в йога има още едно измерение – то е инструмент за овладяване на мисленето, за изграждане на вътрешната сила.

Когато гладуваш съзнателно, ти поставяш волята си и своя свободен избор над един от най-дълбоките животински инстинкти – над една от най-силните вградени автоматични програми в подсъзнанието. Успееш ли в това, изведнъж придобиваш увереност, че можеш са управляваш мисълта си, психиката си, тялото си в нови, неподозирани досега измерения. Вече не си пряко зависим от порива на инстинкта. Вече можеш да му противопоставиш волята на човешкия дух.

Затова гладуването като избор при човека се отличава от глада поради липса на храна при животните. Ограничаването на мисловните навици за сметка на съзнателния контрол на ума е общата нишка, която свързва всички пътища в йога. Човек може да постигне това с физически упражнения, с правилно дишане, с медитация, с правилна релаксация или чрез диета и съзнателен отказ от храна – всеки от тези принципи води към същата цел.

Препоръките за хранене на Свами Шивананда към неговите ученици

Тези простички съвети са написани преди близо 100 години за учениците в ашрама на Свами Шивананда, един от най-големите индийски йоги на 20-ти век.

• Яж умерено. Стани от масата, когато коремът ти е ¾ пълен. Не го претоварвай.
• Яж само, когато си наистина гладен. Не вярвай на фалшивото чувство за глад.
• Не яж нищо между отделните хранения.
• Яж здравословни храни в разумни количества и точно определени часове.
  Не яж прекалено горещо или прекалено студено – това дразни стомаха и пречи на храносмилането.
• Не яж нищо, което не харесваш, но и не яж всичко, което харесваш.
  Намали готвените ястия.
• Поемай само 4-5 различни храни на едно ядене. Откажи се от прекалено много комбинации и смеси. Храносмилането се справя трудно с прекалено различни и сложни комбинации.
• Не яж консерви и гранясало масло. Готви ориза и зеленчуците на пара. Дългото готвене отнема вкуса и хранителните вещества. Не изхвърляй водата, в която са варени зеленчуците – съдържа ценни минерали.
  Яж само два пъти на ден в точно определени часове. Никога не подгрявай ястията.
• Поемай само тогава храна, когато дишаш чрез дясната си ноздра.
  Позеди десет минути след всяко хранене във Ваджрасана (диамантената поза) за да улесниш храносмилането.
• Яж мълчаливо.
• Променяй хранителните си навици постепенно. Когато някой елемент от храненето ти не ти подхожда, намалявай количеството му.
• След хранене не предприемай напрягащи действия, нито физически, нито мисловни. Почини си половин час. Не бягай веднага за да хванеш влак.
  Избягвай ядене късно вечер.
• Не яж, когато си гневен. Нека най-напред духът ти отново намери спокойствие. Едва тогава яж. Когато човек е гневен, жлезите му с вътрешна секреция отделят отрови в кръвта.
• Приемай храната като лекарство. Не бъди ненаситен.
• Гладувай веднъж седмично. Чрез гладуване се отделят отровите, вътрешният механизъм се възобновява и органите могат да си починат.
  По време на хранене и по всяко време мисли затова, че Бог живее във всяка храна, в плодовете и в зеленчуците. Той дарява полза на всеки. Моли се непосредствено преди и след хранене.

Едно примерно йога меню

Йога и готварска книга са по принцип две взаимоотричащи се неща. Цялата индустрия, фокусирана върху храненето и свързаната с нея пропаганда – безкрайното количество готварски книги, списания, кухненски приспособления, предавания по телевизията, опитът да се постави храненето в култ, в нещо, което може да придаде особен смисъл и вкус на живота, противоречат на духа на йога. Пътят на йога е път на все по-голям контрол върху сетивата, а не на издигане на сетивните удоволствия в храм. За йога щастието не е в повече и по-разнообразни дразнения отвън – защото те само пораждат още по-голямо неудовлетворение и жажда, а в намиране на смисъл и хармония вътре.

Разбира се, лишаване е дума, която звучи особено страшно за днешния, потънал във властта на необузданите сетива, човек. Да решиш да се лишиш от нещо, когато рекламата крещи денонощно, че трябва да вземеш още и повече, е много трудно. Много хора просто изпълняват командата – купуват готварски книги, оборудват луксозни кухни, експериментират екзотични комбинации, устройват луксозни и пищни вечери и очакват това по особен начин да изпълни живота им.

Йога ни учи, че може и по-простичко и това не е непременно признак на бедност, изостаналост, простотия и липса на култура и образование. Ако времето и енергията, които отделяме в кухнята и които губим окончателно когато на масата останат само мръсните чинии, бъде използвано с някаква по-градивна цел – за придобиване на нови умения, на нови знания, за нови идеи, за мислене, много по-бързо ще можем да намерим истинска посока в живота си.

Това не означава, че за йога храната трябва да бъде безвкусна. Напротив, природните продукти, чистите съставки, приготвени по натурален начин, с естествени подправки и билки, носят истинската радост на вкуса на човека – стига преди това той да бъде върнат към нормалните си функции – пречистен от химическите налепи и тамасичните храни, които днес нарушават естествения инстинкт за хранене. Това освобождаване и възстановяване на вкуса става постепенно. Може да са нужни години така, както дълги години и дори десетилетия всекидневно, систематично вкусът и дори инстинктът за самосъхранение са били изтривани и променяни от чудесата на съвременната хранителна индустрия и нейния маркетинг.

България все още е благословена с предимството, че традицията за отглеждане на пресни плодове, зеленчуци и билки у дома, в собствената градина, на много места още не е окончателно умряла. Дори само връщането към тях вместо употребата на готови и замразени храни, хранителни смески и подправки от супермаркетите би било голяма стъпка към хранене в духа на йога.

Публикувано под заглавието
Йога и хранене
в поредицата 50 диети

Любомир Розенщайн е йога-ачаря на Международния Шивананда йога Веданта център, автор на пътеводителя във вътрешния свят на човека „Розовите очила на душата“ и основател на Радиото за личностно развитие ChangeWire

http://www.facebook.com/YogaNidra
http://www.facebook.com/changewire.info

Тагове: Бхагаватгита, Вишнудевананда, гладуване, гуни, гуни и доши, емоционална пустота, енергия и хранене, животът според йога, йога, йога диети, йога и аюрведа, йога психология, преяждане, раджа, сатва, тамас, тамасичен характер, хранене на йогите, Шивананда, Шри Ауробиндо
Категории йога, статии, Учители | 3 коментари »