Невролингвистичното програмиране е фасулска работа!
Любомир Розенщайн
НЛП е нещо много просто. Невролингвистичното програмиране е (сполучлив) опит за сбиране и систематизация на възгледи, подходи към живота и към себе си и светоусещане, които са по природа заложени в човека. Когато всяка вечер, по време на поредния семинар, разказвах на леля ми, която идваше да ме посреща след занятията с какво сме се занимавали, тя много се учудваше: че има хора, които са готови да прекарват от сутрин до вечер затворени в една зала и при това да дават толкова много пари, за да изучават неща, които са толкова логични, елементарни и естествени.
Леля ми – учителка с повече от 30-годишен стаж, не беше стигала никога до идеята, че може да съществуват хора, за които общуването да не е толкова логично, елементарно и естествено. Може би тя бе развила интуицията и уменията си от дългите години общуване с децата в клас, а може би просто наистина се е родила с тези умения и е успяла, за разлика от много от нас, да ги съхрани. Леля ми не само разбира, но и може неща, които биха изпотили дори някои от световните NLP-гурувци, които познавам. Прави го съвсен непринудено, просто така – в разговор или само присъствие и аз дори съм й казвал, че завиждам на учениците й: те сигурно наистина няма да имат нужда да посещават НЛП-семинари.
Как става така, че тези природни умения, природната сила на организма да регулира процеса на общуване и обмен на информация, в някой хора закърняват? За мен това е подобно на затлъстяването: човек по природа има механизми за поддържане на общуването в най-широк смисъл, на свободния поток на енергиите, по същия начин по който по природа има механизми за поддържане на здравословно тегло. И понеже всички системи в човека са свързани: несъмнено вредата от спирането на естествената свобода на процеса на възприемане, обработване и съхраняване на информация е не по-малко опасна и не по-малко причиняваща болести от прекъсването на естествения контрол върху разумните килограми. Нещо някъде по някакъв начин се къса. И тогава възстановяването на нормалните процеси е трудно изпитание.
Някой път не помагат дори дългите НЛП семинари, заплатени с хиляди долари.
За кой Невролингвистичното програмиране – NLP – може да има смисъл?
Най-напред – за хора, които имат проблеми с общуването в света и със себе си. Човек с вроден или усвоен оптимистичен възглед към света, с позитивно мислене, който лесно може да обърне на смях всяка ситуация и в себе си носи познанието, че животът продължава и продължава да е хубав и пълен с възможности дори когато току-що са ти потънали гемиите; човек който не се страхува от бъдещето или от другите хора и може да използва всяка ситуация, за да научи нещо от нея и да продължи напред няма да има никаква полза от НЛП защото няма никаква нужда от него. Но ако непрекъснато те заливат вълни на песимизъм, ако още със събуждането започва да ти е тегаво и една дума или поглед на друг човек са способни да унищожат настроението ти за дни или седмици, ако във всяка малка буря виждаш сигурните знаци за края на света и на човечеството и ако срещата с хора поражда в тебе страх наместо смях, може би си струва да потърсиш какво от обширните вече НЛП познания може да ти бъде полезно.
Обаче: има едно условие. Едно непременно условие, без което Невролингвистичното програмиране е безсилно. Ти трябва да разбираш, че твоите проблеми в общуването със света не са в света, а в теб. Ти трябва да вярваш, че като промениш нещо в себе си можеш да промениш всичко наоколо за себе си: и отношението на другите към теб, и случките, които те очакват, и целия, както го казва народът, вървеж. Ти трябва да си сигурен, че промяната идва отвътре и да й дадеш възможност да се осъществи. В противен случай можеш да търсиш помощта на врачки или магьосници, които обещават да променят света, за да го направят по-приятен за теб – да го изчистят от хора, които ти мислят злото и те гледат с лошо око, да те предпазят от лоши събития, които те дебнат в бъдещето, болести и злина.
Това е разликата между черната магия и магията на НЛП. Невролингвистичната магия има структура: и това е структурата на вътрешното преживяване, която ражда поведения и променя света в очите ни.
