"Розовите очила на душата" в "ПРЕДИ ВСИЧКИ" по Хоризонт

Последни публикации

Лично

Гретел

2007/10/21 09:18

Начало-мисли, които витаят,търсиш отговори и начин да продължи напред (явно си зациклил).
Мисли-осъзнаваш бавно, но сигурно, че мислите-това си самият ТИ.
Осъзнато-искаш, пожелаваш промяната и търсиш, опитваш се да намериш път.
Искаш-стремиш се да тръгнеш по пътеката, до която те е отвело желанието за Добро.
Стремеж-сила, която те води напред по избрания път.
Сила-липса на слабост.

Това си е моята философия, лична. Може би има универсална такава, а не е лошо още някой да сподели своята.

Администратор

2007/10/21 17:26

За мен силата не е липса на слабост – това би било много лесно. Сила е да вървиш напред въпреки слабостта.
Ние, хората, още от съвсем мънички не сме празни полета, на които можеш да засееш силата. Тя трябва да си пробие път през бурените на слабостта, които, като всеки бурен, са много упорити и стават все по-издръжливи и натрапчиви напред с годините.

Гретел

2007/10/21 19:27

Понякога има колебания и страх, защото навиците са голяма напаст.
Май говорим за едно и също нещо, но не можем да го формулираме по един и същ начин.
Страхът е нормално човешко чувство, както и слабостта, но в момента, в който си тръгнал и следваш посоката, спираш да забелязваш плевелите.

rebecca

2007/10/22 16:39

Важно е да се върви напред въпреки страха и колебанията. Щом целта е вече известна…остава само да се следва посоката.

grindcore
Модератор

2007/12/22 23:58

За мен промяната е от „-“ ситуация към „+“ ситуация
Когато става дума за положителна промяна
“ Мисли-осъзнаваш бавно, но сигурно, че мислите-това си самият ТИ “ – това никога не ми се с случвало, но ми е много любопитно що за явление е Мога само да предполагам, което никак не е малко
Желанието за добро е при мен съвсем случайно. То ме връхлетя, без дори да си дам сметка, за това какво се случва (казвам го, защото се бях ориентирал към злото, в което намерих добро)
„Който има за „какво“ да живее, може да понесе всяко „КАК?““ е казал Ницше

duotiro

2008/01/31 18:20

haresa mi tova 4e vsi4ki sledvate apela na parviq.Za men mislite sa 4ast ot sila nare4ena razum do koqto vseki stiga po ne slu4aen na4in,vajno za misalta e da se dokosva do informaciq po vsi4ki blizki do 4oveka na4ini.No v edin moment sa poqvqva edno use6tane koeto ti pokazva qsno 4e tova koeto koeto misli6 i tova koeto 4uvstva6 ne sa edno i sa6to ne6to .togava se upovavam na vatreniqt glas za6toto znam 4e toi e po blizko do samiq men otkolkoto saznanieto mi poneje v nego se barkat i drugi sili,znam li koi moje da si igrae s men

Администратор

2008/02/01 17:16

А какво става, ако разумът не вижда посока, а сърцето мълчи?

Nanko

2008/11/02 22:44

Admin написа:
А какво става, ако разумът не вижда посока, а сърцето мълчи?

Депресираш се След това ти минава и продължаваш напред. Обикновено с времето „посоката“ сама изкача пред теб.

Но като цяло идея си нямам каква е идеята и целта на тази тема.

grindcore
Модератор

2008/11/18 22:23

Хах Нанко, с риск да се изложа, ще ти отговоря
Става дума за объркаността на женското мислене Но това е само за Нанко! Нека женската аудитория не ми се сърди за написаното

Nanko
2009/01/20 12:01

grindcore, и аз мислих като теб, обаче за последната година прочетох доста неща по темата и нещата ми се изясниха. Сега почти всичко има логика

grindcore
Модератор

2009/04/12 17:53

Трудно е (дори невъзможно) в емоцията да откриеш логика, защото съществуват прекалено много променливи величини, които оказват влияние.
Следващия път като намериш логика, се замили дали това не е твоята собствена логика, която ти носи удовлетвореност, но не и същинското обяснение на нещата.
Например: „Той постъпи така, защото… така и така“(но дали е така, в действителност…).

Коментари